Специалния пред специален юбилей точно преди мача срещу ЦСКА

Двубоят на Рома със Сасуоло в неделя ще бъде под номер 1000 за Жозе Моуриньо в треньорската му кариера. На фона на това число би било лесно да бъдат пренебрегнати 11 от тях. Първите 11 за Моуриньо обаче са повратни в кариерата на Специалния. Мнозина си мислят, че кариерата на Специалния започва в Порто, но всъщност началото му е в Бенфика.

Моуриньо поема лисабонските „орли“ през септември 2000 година и си тръгва едва след три месеца, но не заради лоши резултати. Всъщност португалският специалист напуска с доста добра репутация.

По онова време Бенфика е в криза. Отборът не е печелил трофей в последните шест години, а финансовото състояние на клуба далеч не е перфектно. Тогавашният президент Жоао Вале и Азевадо уволнява Юп Хайнкес и се нуждае от нов треньор, който да не излезе скъпо. Той се спира на 37-годишния Жозе Моуриньо.

Португалецът, който е прекарал последните 4 години като асистент на Сър Боби Робсън и Луис ван Гаал в Барселона, иска да започне своя собствена кариера и приема предложението на клуба от родината си. Договорът, който подписва Моу е за шест месеца с възможност за удължаване с две години, ако Вале и Азеведо спечели предстоящите президентски избори. Това така и не се случва и Жозе Моуриньо си тръгва.

В биографията на Моуриньо, написана от неговия приятел Луис Лоренсо и издадена през 2005 година, португалският специалист описва съставът на Бенфика като „слаб, без изявени лидери и без амбиции. Според Специалния играчите „работят малко и не им пука за отбора“. Първите впечатления на Моуриньо за състава или „сбирщината от играчи“, както той предпочита да ги нарича се потвърждава в дебютния му мач, загубен с 0:1 от Боавища.

Специалистът е бил разочарован не само от слабата игра в първия му мач, а и от липсата на интензивност и агресия в тренировъчния процес. Скоро той намира решение на проблемите. От футболистите в първия отбор, Моуриньо вярва само на нападателят Пиер ван Хойдонк, полузащитникът Маниче, който впоследствие привлича в Порто и Челси и вратарят Роберт Енке. Останалата част от състава попълва с играчи от академията.

„Беше перфектно за мен и останалите футболисти от школата, защото знаехме, че за нас се открива възможност да изживеем мечтата си да заиграем за първия отбор“, казва левият бек Диого Луиш, един от промотираните играчи.

„Моуриньо не гледа имената, той гледа други качества. За него няма значение дали си 28-годишен португалски национал или млад футболист от втория отбор. Това, което беше важно за него беше представянето в тренировките. Той търсеше начин да направи отбора боеспособен, затова опита с младите да вкара душа в отбора“, добавя Луиш в интервю за „Sky Sports“.

Решението на Моуриньо да промотира млади играчи в първия отбор е рисковано, но то помага на Бенфика да се развие, а на играчите да покажат повече заинтересованост към тренировъчния процес. Още в ранните си години Моуриньо показва, че няма притеснения да се противопостави на основните футболисти.

По време на един от двубоите бившият египетски национал Абдел Сатар Сабри, един от най-големите таланти в отбора е завръзвал обувките си 7 минути. Това е накрало Моуриньо да го остави резерва, с което иска да даде пример на останалите.

„С такива методи, печелиш съблекалнята. Ако някой играч си мисли, че е нещо повече от останалите, нещата няма да му се получат“, казва още Диого Луиш.

Революционните тренировъчни методи и подобрената дисциплина под ръководството на Моуриньо води до подобряване на резултатите на Бенфика и отборът губи само един от следващите си десет мача.

„Португалските треньори са добри и се развиват отлично, но преди 20 години Моуриньо беше изпреварил времето си. Преди него тичахме по 15-20 минути, след като дойде не тичахме изобщо. Работихме по 1 час с топка и за него това беше достатъчно.

Тренировките ни преди бяха по два-три часа с дълги паузи, а Моу даваше само по една минута пауза за вода“, споделя още Луиш.
Моуриньо прилага тези методи по-късно и в Челси, а успехът му кара и другите треньори във Висшата лига да ги използват.

„Той подготвяше всеки детайл. Не само в тренировките, а и психологически. Той караше всеки да мисли, че е най-добрия футболист в света. Когато един футболист е концентриран върху задачите си и знае какво да прави във всеки един момент, резултатите идват“, казва още Диого Луиш.

Краткият престой на Моуриньо в Бенфика приключва по впечатляващ начин, побеждавайки Спортинг Лисабон с 3:0 през декември. Впоследствие Вале и Азеведо губи президентските избори от Мануел Вилариньо, който решава да назначи бившия играч на клуба Антонио Оливейра като старши треньор.

Смяната на Моуриньо коства добрите резултати на Бенфика и клубът завърши на шесто място в първенството, най-слабото класиране в историята на „орлите“. Впоследствие той застава начело на Униао де Лейрия, където престоят му също е успешен, с което си печели покана от ръководството на Порто.

От Бенфика са принудени да видят как треньорът, който са освободили води големият им съперник Порто до трофеи от Купата на УЕФА и Шампионската лига. Успехите с „драконите“ го водят до Челси, където започват великите дни на Моуриньо, но същинското начало и най-важните 3 месеца от кариерата му са в Бенфика. Там започва пътят на Специалния към забележителните 1000 мача.