Бойкот на Големия шлем в тениса: Доколко е реалистичен и какъв ще е ефектът?

Календарът в тениса е страшно натоварен и през цялата година турнирите просто не спират. И то – култови такива, като Мастърс сериите в Индиън Уелс, Маями или Рим, където най-силните в света са в момента. Но Светия Граал на спорта са четирите турнира в Големия шлем. И когато се заговори с дума като “бойкот” за тях, нещата стават интересни. И имат нужда от контекст и по-дълбоко изследване на проблема, предизвикал тази дума да се появи в пространството.

Две седмици преди началото на Откритото първенство на Франция – втори за годината турнир в Шлема, световната №1 при жените Арина Сабаленка и световният №1 при мъжете Яник Синер открито говориха за това. Те дадоха най-категоричните досега изявления относно възможна ескалация в напрежението между тенисистите и четирите най-големи турнира. Причината – наградните фондове.

“В един момент ще бойкотираме”, заяви Сабаленка по време на пресконференция на турнира в Рим. Синер в четвъртък вечер опита да е дипоматичен, но каза “да” на въпрос обмисля ли се такъв ход.

Засега евентуален бойкот остава хипотетичен. Диалогът продължава между елитните състезатели и организаторите в Париж, Лондон, Мелбърн и Ню Йорк.

Но къде – ако се стигне до такъв сценарий, четирите мегатурнира, а и спортът като цяло, биха понесли реални и мащабни щети? Кои сфери биха останали относително незасегнати? И как изобщо би изглеждал турнир без най-големите звезди на спорта?

Най-засегнатата област би била именно основната схема на турнира, макар че – парадоксално, тя може да се окаже и най-малко засегната. Звучи абсурдно, но ето обяснението:

Ако няколко от водещите играчи наистина се оттеглят, местата им ще бъдат заети от тенисисти, които иначе не биха получили директен достъп до основната схема. Най-осезаема промяна от това ще бъде увеличаването на шансовете за изненадващ шампион. А това е рядкост, като се замислиш за последните години.

Връщаме се назад във времето и припомняме, че когато 81 играчи бойкотираха “Уимбълдън” през 1973 г., титлата спечели Ян Кодеш. Да, той не е никой – вече е печелил турнир в Шлема преди това, но на клей (2 пъти). Само три пъти изобщо в кариерата му е преминавал втория кръг на тревата в Лондон, но липсата на целия елит през 73-а му отваря пътя към титлата.

Тогава бойкотът е в знак на солидарност с Никола Пилич. Международната федерация по тенис (днешната ITF) го отстранява от турнира в Лондон заради отказа му да играе за Югославия в мач от Купа “Дейвис” месец по-рано.

При евентуален бойкот днес, схемата с играчи пак ще бъде запълнена. В професионалния тенис състезателите печелят единствено според резултатите си, а възможността да се вземат сериозни наградни суми и ценни точки в по-слаба конкуренция трудно би била пренебрегната от тенисистите по-назад в ранглистата. И изразът “солидарност с бойкотиращите колеги” може да не се окаже с такава тежест за тях.

Освен това, за да има реален ефект, един съвременен бойкот трябва да бъде подкрепен и воден от най-популярните и влиятелни играчи. На пресконференция в Рим тези дни световната №4 Коко Гоф дори се пошегува, че би било доста неприятно да разбере, че само тя е решила да бойкотира.

Реално, това е “претоплена” тема, която изплува отново след около година затишие. И през пролетта на 2025-а се заговори за бойкот, а от тогава досега има лека промяна нагоре в парите от турнирите за тенисистите. Те претендират, че не е това, което очакват.

Има още един ключов момент при евентуален бойкот на топ играчи. Точките за световната ранглиста също най-вероятно ще останат същите, което означава, че участващите в бойкот могат да понесат сериозен удар. Именно това е още една причина всякакви колективни действия да изискват почти пълно единодушие.

Победителите в турнирите от Големия шлем получават 2000 точки. Финалистките при жените вземат 1300 точки, а финалистите при мъжете — 1200. Това е сериозен актив и доста места в ранглистата.

Ако водещите играчи пропуснат турнирите от Големия шлем, те не само ще се лишат от възможността да спечелят нови стотици или хиляди точки, но и ще загубят натрупаните преди това (спечелени в предходната година).

В същото време останалите участници ще получат рядък шанс да напреднат далеч в турнир с по-слаба конкуренция и значително да подобрят класирането си, макар че при завръщането към “нормална” конкуренция през следващия сезон, на тях пък ще им бъде много трудно да защитят този прогрес.

Съществува и един непредвидим фактор. Мъжката и женската асоциации – ATP и WTA, могат да решат да анулират изцяло точките от даден турнир при бойкот.

Това се случи през 2022 г., когато британската тенис асоциация и All England Club забраниха на руски и беларуски играчи да участват на “Уимбълдън” след руската инвазия в Украйна. В отговор ATP и WTA премахнаха точките от турнира.

Тогава никой не получи актив, което разпредели ефекта по-равномерно, но все пак наруши баланса в ранглистите.

Елена Рибакина и Новак Джокович например не получиха нито една точка за титлите си и се върнаха през 2023 г. без необходимост да защитават тези резултати. Няма идеален вариант, разбира се.

Как би реагирала публиката?

Ако турнир от Големия шлем остане без най-големите си звезди, ще продължат ли хората да идват и да пълнят трибуните? Най-вероятно — да. След пандемията от COVID-19 посещаемостта на турнирите от Големия шлем достигна рекордни нива, въпреки постоянно растящите цени на билетите.

Централните кортове и по-малките арени са пълни, феновете чакат на опашки за храна, напитки и сувенири, и се потапят в атмосферата тези триседмични фестивали на тениса.

Голямата част от билетите се продават много преди началото на турнирите. Корпоративните ложи и VIP местата често стоят празни по време на мачове заради други ангажименти на гостите, но въпреки това тези места са платени. Липсата на звезди може да отслаби интереса в тази сфера, макар че много водещи тенисисти посещават подобни събития дори, когато са контузени.

Дали биха го направили и по време на бойкот?

Феновете, платили скъпи билети за централните кортове, едва ли ще се откажат от посещението си. Индикация за това е, че дори когато големи звезди пропускат турнири от сериите ATP Masters 1000 и WTA 1000 — нивото непосредствено под Големия шлем, трибуните продължават да се пълнят.

Как би се отразил бойкотът на телевизионните права и спонсорите?

Турнирите от Големия шлем разчитат основно на три източника на приходи: продажба на билети, телевизионни права и спонсорства. Сред тях именно телевизионните права осигуряват най-голяма финансова стабилност, тъй като настоящият модел е изграден върху дългосрочни договори с големи медийни компании.

И четирите турнира имат многогодишни договори за излъчване в САЩ. Warner Bros. Discovery плаща 650 милиона долара за 10-годишен договор за “Ролан Гарос” до 2035 г., ESPN инвестира 2.04 милиарда долара за 12-годишните права върху US Open до 2037 г., а сделката на “Уимбълдън” с ABC и ESPN за същия период е на стойност около 630 милиона долара.

Финансовият удар върху телевизионните права и спонсорските приходи би зависел пряко от продължителността на бойкота и броя на участващите играчи. Ако става дума само за еднократно протестно действие, едва ли ефектът ще е толкова сериозен. Продължителен бойкот обаче, подкрепен от голяма част от елита, би могъл да повлияе върху бъдещата оценка на стойността на турнирите за телевизионните мрежи. И пак говорим хипотетично и за евентуален следващ контракт, а не за промяна на съществуващите вече споразумения.

Рекламодателите и спонсорите вероятно биха поискали компенсации при спад на зрителския интерес. Но едва ли ще са големи. Все пак турнирите от Големия шлем — особено “Уимбълдън” и все повече US Open — отдавна са се превърнали в нещо повече от спортни събития. Те са глобални марки с културно влияние отвъд тениса. И е престижно да си в тях с логото си.

Още повече, че големите спонсори на турнирите са дългосрочни партньори и краткотраен спад едва ли би променил съществено отношенията им с организаторите.

Най-важното е, че за момента всичко това остава само теория и хипотеза. В следващите два месеца ще гледаме “Ролан Гарос” и “Уимбълдън” с всички звезди (които са здрави) в тях. За нататък – времето ще покаже накъде ще тръгне този спор в тениса.