Серхио Рамос напуска Реал Мадрид след 16 години в клуба

Годината е 2005-а. В нейното начало очите на целия свят са насочени към опустошените от цунами в последните дни на миналата година брегове на Индонезия, Индия и Шри Ланка. Природното бедствие взима повече от 230 хиляди жертви в повечето страни, обграждащи Индийския океан. През 2005 г. година се провеждат и първите демократични избори в Ирак от половин век насам. В Европа Ангела Меркел става канцлер на Германия, като по този начин тя става първата жена на този пост.

Лятото на 2005 г. е основополагащо за по-нататъшната история и на Реал Мадрид, макар в тима тогава да не го осъзнават. На 31 август „кралския клуб“ привлича от Севиля за 27 милиона евро защитника Серхио Рамос и с това е сложено началото на един от най-успешните периоди в историята на „лос меренгес“.

16 години по-късно същият този футболист напуска отбора, с който спечели всичко и в който се превърна в един от най-добрите защитници в света в последните 10 години.

За този дълъг период при Рамос настъпиха много промени. От поста на терена, през прическите и татуировките, до това той да стане лидер на отбора в най-пълния смисъл на думата. Испанецът направи нещо, което нито Раул, нито Икер Касияс, нито който и да е друг капитан в историята успя да направи – изведе отбора до три последователни триумфа в Шампионската лига.

Сухата статистика на играча показва: 671 мача с фланелката на „кралския клуб“, в които е вкарал 101 гола и е добавил 49 асистенции. За този период бранителят е получил общо 216 жълти и 26 червени картона. Ерата „Серхио Рамос“ в Реал Мадрид завършва и с 22 трофея за тима. Немалко от тях идват благодарение на него. Емблематичен е голът му с глава в 93-ата минута на финала на Шампионската лига през 2014 г., с който спаси отбора си срещу Атлетико Мадрид и даде начало на обрата, донесъл десета купа от Шампионската лига за Реал Мадрид.

Във време, в което ролите на терена са много строго определени, защитникът от Севиля е изключително резултатен като за централен защитник. Неговите 101 гола му отреждат първото място сред защитниците с най-много попадения през 21-ви век. Освен това Рамос е в топ 10 на най-резултатните играчи на своя пост в историята.

Първият и последният трофей за бранителя с бялата фланелка са титлите от Ла Лига през 2007 и 2020 година. В периода между тях той печели още: 4 пъти Шампионска лига, 3 пъти първенството на Испания, 2 пъти Купата на Краля, 4 пъти Суперкупата на Испания, 3 пъти Суперкупата на Европа и 4 пъти Световното клубно първенство. Освен това, Серхио става веднъж световен и два пъти европейски шампион с „Ла Фурия Роха“, докато носи екипа на Реал Мадрид.

Неговият принос за развитието на „лос меренгес“ обаче надхвърля всички тези числа и трофеи. Серхио Рамос бе последният мохикан на „Сантиаго Бернабеу“. Във време, в което трудно някой играч може да се нагърби с отговорността да бъде лидер на отбора си и да понася всичко, което се стоварва над него и съотборниците му, било то добро или лошо, Рамос приемаше лидерската роля в Реал като нещо напълно нормално. За него нямаше проблем да се кара със съдии и противници, да си изкарва жълти и червени картони и да пропуска мачове заради тях. Защото го правеше за Реал Мадрид и винаги, когато тимът му се е нуждаел от него, Серхио е бил там, за да помогне.

Да се каже, че Рамос е легенда на „кралския клуб“ ще бъде малко – той просто принадлежи на Реал и Реал принадлежи на него. Връзката между клуба и играча през годините стана толкова силна, че за феновете ще бъде много трудно в бъдеще да си представят Реал Мадрид и Серхио Рамос разделени. С всичко, което даде на „лос бланкос“, защитникът завинаги ще остане в историята на един от най-великите клубове като една от неговите най-големи легенди.

С напускането на Серхио Рамос бе свалена и короната от емблемата на Реал Мадрид. Защото именно Рамос бе кралят на „кралския клуб“. Адиос, Серхио!

Leave a reply