balgariya ispaniya

Денят на големия мач: България срещу отбор №1 в Европа. Дава ли ни надежда историята?

Денят на големия мач дойде – днес от 21:45 часа (БНТ 1 и БНТ 3) България приема Испания на Националния стадион “Васил Левски” в атмосфера, която обещава страшно много.

С 40 000 фенове зад гърба си, тимът на селекционера Илиан Илиев ще опита да надскочи себе си и реалностите, за да се противопостави на европейския шампион Ла Роха, който изглежда като отбор №1 не само на нашия континент. Според немалко специалисти това е тимът, който към момента е на върха като форма, потенциал и разгърнат игрови стил, дори в световен мащаб.

Мачът е старт на битките в група Е от квалификациите за Мондиал 2026.

Предстоят още пет много трудни двубоя след това, като в неделя гостуваме на Грузия от 16:00 часа във втория.

Турция е четвъртият тим в карето.

Но днес фокусът е изцяло към мача срещу актуалната “Златна топка” Родри, звездите Педри и Ямал, както и целия бляскав състав, спечелил преди малко повече от година европейската титла.

Какво ни казва историята за сблъсъците на България с актуалния най-силен тим на континента или дори на планетата? Защото такива сме имали немалко през годините.

Ето я разходката във времето, която да ни отговори на въпроса – поне историята дава ли ни някакви надежди и шансове довечера? Защото експертите и букмейкърите са категорични, че няма такива за нашите.

Юли 1966 г., Бразилия – България 2:0, Мондиал 1966

Бразилците са актуален световен шампион от 1962-ра, когато се изправяме срещу тях в Ливърпул, в груповата фаза от следващия Мондиал.

Те не успяват да защитят титлата си на Острова, но ни бият с 2:0, след като Пеле и Гаринча се разписват.

Декември 1968 г., Англия – България 1:1, контрола

Домакините ни приемат на “Уембли” пред 80 000 зрители, а те са актуален световен шампион. Съставът е пълен със звезди – Боби Муур, Боби Чарлтън, както и героят от финала Джеф Хърст, който изравнява резултата и срещу нашите в 35-а минута.

Но отборът на Стефан Божков е повел три минути по-рано с гол на Горги Аспарухов-Гунди, който остава в историята и фолклора на българския футбол.

Деветката поема топката от центъра, надиграва защитник и бележи.

Май 1973 г., Западна Германия – България 3:0, контрола

Актуалният шампион на Европа ни приема в Хамбург и ни побеждава сравнително лесно – автогол на Стоян Йорданов, голове на Кулман и Бекенбауер, стигат на германците.

Април 1974 г., Бразилия – България 1:0, контрола

Все още актуалният световен шампион от 1970-а ни посреща в Рио на “Маракана”, а мачът е един от тези, с които бразилските фенове изпращат своите към Мондиал 1974. Там играе и България, а тимът ни е силин, но не отива с най-добрите си играчи за гостуването на шампиона.

Все пак се представяме стабилно пред над 70 000 на легендарната арена, допускайки само едно попадение от Жаирзиньо.

Април 1975 г., България – Западна Германия 1:1, европейска квалификация

Приемаме световните и европейски шампиони в мач от пресявките за следващото първенство на планетата. И повеждаме под поройния дъжд на “Васил Левски” с гол от дузпа на Божил Колев в 73-ата минута.

Изненада обаче няма – германците вкарват две минути по0късно също от дузпа, изпълнена от Ришел. Бекенбауер, Фогтс, Хьонес, Нетцер, Бонхоф, Хайнкес, Сеп Майер… съставът им е звезден. Нашите са водени от Жоро Денев и Павел Панов в атака.

Ноември 1975 г., Западна Германия – България 1:0, европейска квалификация

Бият ни с 1:0 в ответния мач от пресявките в Щутгарт, като головата машина Хайнкес бележи в 66-ата минута. Христо Бонев се е завърнал в състава за мача (отсъства в София), но нямаме сили за чудо. Световният и европейски шампион стига до финала на Евро 1976, където губи от Чехословакия с дузпи.

Април 1978 г., Чехословакия – България 0:0, контрола.

Мачът в Бърно е в месеците преди Мондиал 1978, но е тъжен и за двата отбора – нито европейските шампиони, нито ние се класираме за турнира в Аржентина. В техния състав е и митичният Антонин Паненка (долу), който им е донесъл титлата на континента две години по-рано с дузпата си, пренаписала историята в играта.

Април 1979 г., Аржентина – България 2:1, контрола

Любопитно, между пролетта на 1978-ма и май 1982-ра играем цели четири пъти с този отбор в приятелски мачове, все като гост. Този е първият от серията, в който съперникът вече е коронясан като световен шампион.

Приемат ни пред 80 000 на “Монументал”, стадиона на Ривер Плейт, където още в третата минута вкарва Рене Хаусеман. Бонев изравнява в 10-ата, но в 60-ата Пасарела от дузпа носи победата на първенеца на планетата.

Диего Марадона, само на 18 години, е в състава на съперника.

Октомври 1980 г., Аржентина – България 2:0, контрола

Този път вкарват Сантамария и Диас, а Марадона отново е диригент в средата на терена. За него вече се говори като за световно дете-чудо на футбола, а още няма 20 години в този момент.

Декември 1980 г., България – Западна Германия 1:3, световна квалификация

Само 5 месеца по-рано този Бундестим е станал шампион на Европа. Гостува ни в София и не оставя съмнения в разликата в класите. Манфред Калц вкарва два гола, а Кале Румениге прави 0:3, преди Цецо Йончев да върне едно попадение.

Ноември 1981 г., Западна Германия – България 4:0, световна квалификация

Най-добрият отбор на континента ни разбива в Дюселдорф. Румениге вкарва два, Калц и Клаус Фишер добавят другите голове.

Твърде силни са за нас, но в българския отбор вече се вижда смяна на поколенията и идва група играчи, която ще постигне немалко през 80-те.

Май 1982 г., Аржентина – България 2:1, контрола

И пак – срещу световния шампион като гост, в изпращането на тима към Мондиала в Испания през същото лято. Ние го гледаме по телевизията, а аржентинците не успяват да защитят титлата си.

В този мач обаче се представяме нелошо – Стойчо Младенов прехвърля вратаря и открива още във 2-рата минута. Диас изравнява, а Пасарела ни вкарва втория гол. Марадона отново блести в състава на съперника.

Февруари 1984 г., България – Западна Германия 2:3, контрола

Мачът се играе във Варна, а те все още са европейски шампиони – титла, която губят няколко месеца по-късно във Франция. Повеждат с 3:0 на стадион “Юрий Гагарин”, с голове на Ули Щилике (2) и Руди Фьолер. Гиби Искренов връща две късни попадения и нашите дори не са далеч от изравняване.

Ноември 1984 г., Франция – България 1:0, световна квалификация

Първият мач на французите у дома след Евро 1984, което печелят също на своя земя. Актуалният първенец на континента се блъска в българската стена и едва късна дузпа, реализирана от суперзвездата Платини, им носи успеха.

Май 1985 г., България – Франция 2:0, световна квалификация

Този мач трябва да е в топ 5 на най-силните, изиграни някога от българския отбор. Шампионът на Европа е на колене, напълно надигран от нашите. Георги Димитров открива след корнер в 11-ата минута, а пак след ъглов удар с глава Наско Сираков ги довършва в 61-вата.

Препълненият “Васил Левски” е вулкан, а Платини и компания – напълно безпомощни.

Май 1986 г., България – Италия 1:1, Мондиал 1986

Откриването на световното противопоставя шампионите на планетата срещу нашия отбор. Късен гол на Наско Сираков ни носи престижна точка пред очите на целия свят, на “Ацтека” в Мексико Сити. За първи път в историята излизаме от групата на Мондиал, но губим на осминафинал от домакините с 0:2.

Мачът със световния шампион обаче – при това завършил наравно, не се забравя.

Юли 1994 г., България – Германия 2:1, Мондиал 1994

Не се забравя и този. Вероятно най-великата ни победа на футболния терен. Световните шампиони са фаворит да защитят трофея на първенството в Щатите, но на четвъртфинал ги среща препятствие, за което нямат решения.

Лотар Матеус реализира спорна дузпа в началото на второто полувреме и Германия повежда.

Всичко уж върви по плана им, но … Христо Стоичков забива фамозно от пряк свободен удар в 75-ата, а три минути по-късно Данчо Лечков ги наказва с глава – 2:1!

Пълен шок за световния футбол и еуфория, която залива улиците на България.

Октомври 2008 г., България – Италия 0:0, световна квалификация

Удържаме първенеца на планетата и дори имаме шансове да ги бием в края, а въпреки този резултат и факта, че България е с три равенства на старта на квалификациите, и всички шансове да се бори за класиране, БФС уволнява селекционера Пламен Марков след двубоя.

На терена сме равностойни на световните шампиони, а в техния състав са хора като Фабио Канаваро, Джорджо Киелини, Даниеле де Роси, Дженаро Гатузо, Тото ди Натале…

Септември 2009 г., Италия – България 2:0, световна квалификация

Трябва да бием в Торино, ако искаме да запазим шансове за класиране. Не успяваме. Още до почивката “скуадра адзура” показва защо е световен шампион и ни вкарва два гола. Фабио Гросо и Виченцо Якинта бележат в 11-а и 40-ата минути.

Юни 2021 г., Франция – България 3:0, контрола

На полупразния “Стад дьо Франс”, където от мерки за безопасност в пандемичната обстановка са допуснати само 5000 души, атмосферата е тягостна. На терена нещата са ясни – световният шампион се забавлява с голове на Оливие Жиру (2) и Антоан Гризман. А какъв състав са пуснали само французите… Лорис, Варан, Канте, Погба, Гризман, Бензема, Мбапе.

Жиру влиза като резерва, за да добави две попадения в последните 7 минути, но резултатът може дори да е много по-изразителен.

Това е и последната проверка за Франция преди Евро 2021. А за отбора на Ясен Петров – загрявка за есенните мачове в световните квалификации.

Септември 2021 г., Италия – България 1:1, световна квалификация

Срещаме пресните европейски шампиони във Флоренция, като голът на Атанас Илиев ги спира за победата. А по-късно се оказва – и за класиране на Мондиал 2022, който “скуадра адзура” пропуска.

Това е първият ни гол и първа точка в историята при гостуване на Италия в официален мач, а се оказва не само престижна, но и ключова – поне за съперника. Ние, както знаем, също не се класирахме за Мондиала в Катар.

Това са сблъсъците ни с европейски или световен действащ шампион през годините.

Общо 21 мача, в които 13 пъти се изправяме срещу коронясания отбор №1 на планетата, а в 8 случая срещаме кралете на Европа.

Равносметката:

Губим 13 пъти, но – внимание. Само две поражения в такива мачове идват на наш терен, както ще е днес. И само една загуба от действащ шампион е в официален мач на българска земя – 1:3 от ФРГ през 1980 г.

Записваме 6 равенства, като две са у дома в официални двубои – срещу ФРГ през 1975-а и Италия през 2008 г.

Имаме 2 победи, като едната е в София, на “Васил Левски” с 2:0 над Франция преди 40 години.

Иначе казано, а и да внимават испанските суперзвезди: В официални мачове като домакин срещу най-силния актуален отбор на Европа сме падали само веднъж. Имаме две равенства и победа в другите такива случаи.

Историята няма да играе днес на терена, но никога не е безполезно да си я припомняме.

Leave a reply