
Любовта към футбола често пъти излиза от границата на нормалното и вече се превръща във фанатизъм, който в повечето пъти не работи в градивен, а по-скоро в деструктивен план. Отдадеността към любимия спорт кара много хора да преминават границите на законното в името на това, да покажат колко ги е грижа за любимия отбор. Феновете в Латинска Америка с право са смятани за едни от най-темпераментните, които подкрепят любимия си отбор и страната си до самия край и загубите ги карат да губят здрав разум и да вършат неприемливи неща.
Едно точно такова нещо се случва през 1994 г. Световното първенство в САЩ ще остане с прекрасни за нас българите, но за гражданите на Колумбия то ще се помни с една трагедия.
„Лос кафетерос“ са в група А на турнира, заедно с домакините от САЩ, Румъния и Швейцария. Първият мач на Колумбия е в Пасадена, където тимът губи с 1:3 от силните румънци, които стигат до четвъртфинал на първенството. Така мачът срещу САЩ на 22 юни се явява като двубой на живот и смърт за продължаването на отбора на Франсиско Матурана.
В 34-ата минута на двубоя на „Роуз Боул“ в Пасадена халфът на довакините Джон Харкс центрира ниско в наказателното поле на Колумбия. Там бранителят Андрес Ескобар засича топката в собствената си врата, отбелязвайки си автогол. В крайна сметка Щатите печелят мача с 2:1 и така закотвят Колумбия на дъното в групата. В последниия мач Ескобар и компания бият Швейцария с 2:0, но така или иначе изхвърчат от турнира още в групите.
При завръщането си в Колубмия грешникът Ескобар да изявление, което е публикувано в местния вестник „El Tiempo“ и което само няколко дни по-късно ще се превърне в гилотината, на която е поставен защитника на Атлетико Насионал.
„Животът не свършва тук. Трябва да продължим. Животът не може да свърши тук. Колкото и да е трудно, трябва да се изправим. Имаме само две възможности: или да позволим на гнева да ни парализира и насилието да продължи, или да го преодолеем и да се опитаме да помогнем на другите. Това е наш избор. Нека поддържаме уважение. Моите най-сърдечни поздрави към всички. Това беше най-невероятно и рядко преживяване. Скоро ще се видим отново, защото животът не свършва тук“, са думите на Ескобар. Той е съветван от свои приятели да се покрие за известно време, докато гневът на хората в страната заради автогола му утихне. Бранителят обаче е глух за тези съвети и смята, че трябва да покаже лицето си пред своите сънародници.
Само няколко дни по-късно, на 1 юли футболистът, когото феновете наричат „Джентълмена на терена“, тъй като се отличава със своето спокойствие и чиста игра, и негови приятели излизат на бар. Това се случва в родния на Ескобар град Меделин. Групата обикяла няколко заведения и около 3 часа през нощта на 2 юли се разделя.
Докато се готви да се качи в колата си и да се прибере у дома, Андрес Ескобар е заобиколен от група мъже на паркинга пред заведение в Меделин. Те започват да спорят с играча за грешката му на Световното в САЩ. Последва сбиване, при което Андрес е прострелян шест пъти и е оставен да умре от раните си. По-късно се съобщава, че убийците му са крещели „Гол“ при всеки изстрел – толкова пъти, колкото коментатора на мача със САЩ извиква „Гол“ докато дават повторения на попадението на Ескобар в собствената му врата.
Виновни за жестокото убийство е местен наркокартел, който губи много пари от отпадането на „лос кафетерос“. Заловен за убийството е Умберто Кастро Муньос, който е бодигард на членовете на въпросния картел, както и шофьор на братята Педро Давид и Хуан Сантяго Галон Хенао, за които се смята, че също са били на онзи паркинг в злополучната нощ. Муньос прави самопризнания и е осъден на 43 години затвор (по-късно присъдата му е намалена и той лежи зад решетките едва 11 години). И до днес се смята, че братята Галон Хенао са наредили Ескобар да бъде убит, но доказателства за това липсват.
На погребението на „Джентълмена на терена“ се стичат повече от 120 000 души, а през 2002 г. негова статуя бе открита в Меделин. Колумбия обаче остава страна на крайностите, както и своите съседи в региона и подобни саморазправи с футболисти, допуснали фатални грешки на терена, не са рядкост.
През 2018 г. на Световното в Русия халфът на Колумбия Карлос Санчес е изгонен още в 4-ата минута на първия мач на страната на турнира – срещу Япония, където „самураите“ побеждават с 2:1. Впоследствие Санчес получава множество смъртни заплахи в социалните мрежи.
Това накара братът на Андрес Ескобар – Сантиаго, да изкаже мнение по въпроса. „Като брат, който е преминал през това, знам какво трябва да минава през главите на семейството на Санчес и не бих искал някой да преминава през това. Карлос сигурно се чувства едновременно тъжен за грешката, която направи, и притеснен, както за себе си, така и за семейството си. Брат ми никога не е получавал заплахи, просто са го застреляли по най-страхливия начин“, заяви тогавашният треньор на Универсидад Католика.















