Али Соу: Искам да бъда същият играч като Анри

Бившият нападател на ЦСКА Али Соу, който премина под наем в Ростов, даде обширно интервю за руското издание Спорт-Експрес преди мач със Спартак Москва. Гамбийският нападател говори за родината си, ЦСКА и трудностите, които е изпитал през своята кариера.

Соу сподели, че бившият му съотборник на „Армията“ Денис Давидов е бил изключително талантлив. Таранът също заяви, че сходството между него и идолът му Тиери Анри се крие в бързината.

– В Русия не се знае много за вас. Какво бихте могли да кажете за себе си?

– Аз съм много гладен играч – гладен за победи. Обичам да намирам свободно пространство и да нахлувам в него. Основната ми задача е да помогна на отбора да спечели всеки мач и всички възможни трофеи.

– Разкажете ни малко за Гамбия.

– Гамбия е невероятна държава. Ние наричаме нашата страна усмихнатото крайбрежие на Африка, защото има толкова много неща, които ви карат да се усмихвате. Приятелски хора, море, свят, деца, които обичат футбола.

– Кое е любимото ви национално ястие?

– Домода (фъстъчена яхния).

– Започнахте европейската си кариера в Италия. Защо се преместихте там?

– Винаги съм искал да играя в Европа. За първи път посетих Италия на 16 или 17 години с националния отбор. Скаутите ме забелязаха и след това дори дойдоха в Гамбия, за да ме гледат отново. Радвам се, че имах възможността да замина за Европа.

– Прекарахте седем години в Италия. Как можете да опишете този етап от кариерата си?

– Беше трудно, но тези години ми помогнаха ми да стана футболистът, който съм сега. Имаше много проблеми. И съм горд, че успях да преодолея всичко и да се развивам като футболист. Това е добро преживяване. Научих много в Италия.

– Какви трудности имаше?

– В края на първия сезон в Италия се контузих, когато бях преотстъпен на друг клуб. Последиците от травмата  продължиха почти четири години. Понякога дори ми беше трудно да ходя. Но не се оплаквам – приех всички трудности и се борих с тях. И така станах по-силен. Ето защо оценявам този период от кариерата си.

– Какво си спомняте най-много през тези седем години в Италия?

– Историята за травмата, която току-що ви разказах. И фактът, че станах първият гамбиец в Серия А. Много се гордея с това. Не спечелих нищо в Италия, но придобих много знания.

– След Италия първо отидохте в албанския Скендербеу, а след това в ЦСКА София. Къде ви хареса повече?

– Имах много интересен период в Скендербеу. Най-добрият в досегашната ми кариера – спечелихме Купата, шампионата и станах голмайстор. Искам отново да изживея същите емоции! Неописуеми чувства!

– В софийския ЦСКА играхте с Денис Давидов. Наричаха го руския Меси. Наистина ли е толкова талантлив?

– Когато пристигнах в София, видях Денис и отидох при него. Казах му, че е много добър играч и може да помогне на отбора. Ние сме добри приятели, все още общуваме. Той е фантастичен играч. Той е талант. Когато видите играта му, го разбирате.

– Русия е абсолютно нова държава за вас. Какво ви изненада най-много, когато пристигнахте тук?

– Треньорът. И приятелски настроените хора от Ростов. Първоначално си мислех, че ще имам трудности – нормално е, когато дойдеш в нова държава, където никой не те познава. Освен това не знам руски. Но всички бяха приятелски настроени, особено съотборниците и феновете. Сега дори ме разпознават на улицата. Ростов е страхотен град. Тук ми харесва всичко.

– Феновете на Ростов ви избраха за играч на месеца през февруари. Какво означава това за вас?

– Много важна награда! Феновете ни подкрепяха силно във всеки мач. И се радвам, че им харесва начинът, по който се раздавам на терена.

– Какво можете да кажете за Карпин?

– Много голяма личност. Обичам работата с него. Винаги има какво да се научи на всяка тренировка.

– Какъв е основният съвет, който ви е дал?

– Той е силен мотиватор. Дава ми увереност.

– Казват, че тренировките му са много тежки.

– Да, много. Още от първия ден в Ростов го разбрах, но ми харесва. Опитвам се да напредвам във всяко занимание, да поддържам отлична форма. Обича и да се шегува.

– Карпин ли е най-добрият треньор във вашата кариера?

– Срещал съм много треньори, особено в Италия. Но за мен в момента най-добрият е Карпин. Научавам много от него. Той е страхотен човек, постоянно ми помага и ме съветва. Радвам се, че имаме контакт с Карпин както на терена, така и извън него.

– В едно от малкото си интервюта вие признахте, че Тиери Анри е вашият любим играч. Откраднахте ли нещо от неговата игра?

– Наистина бих искал да притежавам много от неговите качества, но Тиери Анри е Тиери Анри. Бях изумен от представянето му преди време, той ме вдъхновяваше. Мисля, че единственото нещо, в което приличам на него, е бързината. Бих искал да имам същия голов нюх като него и всеки ден се опитвам да подобря своите футболни умения. Искам да бъда същият играч като Анри.