Григор Димитров: Спортистите рискуваме много (интервю)

Най-добрият ни тенисист – Григор Димитров, основа фондация в България. Това разкри самият той в обширно интервю за списание HelloMonaco. Пред изданието първата ни ракета говори още за личния и професионалния живот, своя модел на подражание, хобитата и интересите си. Той загатна и с какво би се занимавал след края на своята кариера, както и дали вече мисли за семейство.

Цялото интервю с Димитров:

Участвате ли в благотворителни инициативи?
– Винаги съм бил запален по това. Миналата година, когато се контузих за първи път, се прибрах в България. Бях с майка ми и имаше няколко места, които исках да посетя, само за да видя как живеят децата. Особено в домовете за сираци в някои от районите там, за да видя как са. Това не беше приятна гледка. Беше трудно да гледам деца, на които им е отнет шансът в живота.

Създадох собствена благотворителна фондация, наречена Фондация „Григор Димитров“, така че съм много щастлив. Тя е в България. В миналото сме помогнали на редица фондации там. Надяваме се, че можем да направим още нещо в бъдеще, когато нещата се оправят.

През март хасковлията се включи и в битката с COVID пандемията, дарявайки респиратори на болницата в родния си град. Тогава Димитров сподели за добрината в “Скайп” включване в “Шоуто на Николаос Цитиридис” по bTV.

– Фатална ли е ситуацията със сираците в България?
– Фатална – не, но ще ви разкажа една история. Бях дете и майка ми винаги ме вземаше от училище. Бях много, много малък. Винаги сме спирали на светофара и всеки път, когато спирахме, зад нас стояха едни деца и винаги протягаха ръце през мрежата на оградата. Майка ми се опита да ми обясни: ,,Сине, те са там, защото нямат семейство”. Винаги се чувствах толкова тъжен и плачех, когато минавах покрай това място. И един ден, когато майка ми попита: ,,Искаш ли да им помогнеш?” и аз отговорих: ,,Да, искам един ден да им помогна”, тя каза: ,,Просто стани добър тенисист, след това започни да помагаш на децата”. Така че това е в главата ми от дете. Винаги съм искал да изградя такъв тип училище. Подкрепям и фондацията ALEKSANDR SAVCHUK.

– Карате сърф, практикувате планинско колоездене. Имате ли нужда от още екстремности в живота си?
– Имам нужда от адреналин. Определено имам нужда от това, много съм зависим от упражненията. Знаете как не мога да стоя много вкъщи. Но с времето се научих и да ценя природата, обичам да съм на открито, обичам да извършвам много дейности, обичам да съм в морето, обичам планински велосипеди, обичам да се състезавам по пистата, има толкова много неща, които обичам да правя извън тениса.

– Четох, че колекционирате стари коли?
– Започвам, всъщност е страхотно. Живях в Лос Анджелис доста време и мисля, че там се запалих. В Монако винаги виждате тези луди, страхотни, невероятни автомобили, но аз обичам да съм различен. Така че, нека видим какво ще ни донесе бъдещето.

– Кои са някои от скъпоценните предмети, които колекционирате?
– Часовници. Започнах да колекционирам часовници, когато бях на 18. Все още пазя първия, който си купих.

– Но защо часовници и коли, а не изкуство например?
– Вкъщи имам много изкуство, съвременно такова. Всяко произведение, което притежавам у дома, което е окачено на стената, е, защото това означава нещо за мен, не е просто защото е красиво. Всичко, което притежавам или виждам около себе си, е там, за да говори с мен, не искам просто да притежавам вещи. Това добавя стойност. У дома имам една голяма стена и всички, когато я видят, питат: ,,Откъде е това? Откъде е това?”. Харесва ми, защото е по-цветно и си има история.

– Какво се случва сега. Решихте да не продължите участието си в Париж заради контузия. Наистина ли е много сериозно?
– Всъщност ми се наложи да се подложа на манипулация на крака. По принцип никога нямам проблеми, вероятно защото съм свикнал с това. Спортистите по принцип рискуваме много, като ежедневно прекрачваме физическите и психологическите граници. Мисля, че има погрешно схващане – хората често не разбират, че това, което изглежда като добър и бляскав живот, всъщност е това, в което всеки ден влагате много и мисля, че само вие можете да го оцените като професионален спортист.

– Как преминахте през коронавируса?
– Беше трудно, но това също беше положително нещо. В началото на пандемията полагах толкова добри грижи за себе си, когато бях в Щатите, бях много изолиран. Тренирах, работех, исках да наваксам малко фитнеса, тениса и успях да го направя. И след това 20-дневна самоизолация у дома – можете само да си представите колко време имате да мислите за някои неща. И наистина много мислех. Още повече ценя хората, които наистина се грижат за мен.

– Някои изпаднаха в депресия по време на тези COVID времена, но други приемат това като урок. Промени ли се нещо в живота ви през това време?

– Каквото и да правим през деня, накрая винаги се прибираме у дома – между четири стени. Може да изглежда страхотно това, което правим в професионалния тенис, и може да изглежда, че сме някак разглезени като цяло – с луксозните хотели и живота, който водим. Жертвата – това, което никой не разбира, е другата част, която трябва да се направи, за да се стигне до там. Голямата пропаст в един момент ви удря по-късно в живота. Много играчи и спортисти като цяло се борят с прехода от това да бъдат в центъра на вниманието към обикновения живот. А в тениса винаги имаме някой, който е 24 часа на разположение – можем да се обадим и да поискаме това, от което имаме нужда.

– Мисля, че е важно да имаш някого, с когото да можеш да поговориш. Номерът е винаги да имаш правилното съотношение между положителни и отрицателни мисли и да бъдеш по-насочен към положителните, защото негативните могат да дойдат и при най-позитивния човек на земята.

– Говорейки за вашето семейство, как бихте описали връзката с майка си? Тя е вашият модел за подражание, ваш приятел и треньор?
– Произхождам от спортно семейство. Баща ми беше треньор по тенис, майка ми е бивша волейболистка, така че спортът беше нещо, което просто знаех, че ще правя. Никога не можех да отговоря, когато хората ме питаха с какво бих се занимавал, ако не играех тенис. Не знам. Исках само да бъда тенисист и то просто се случи. Мама е много позитивен човек. Не вярвам да съм виждал ден в живота , в който да се е чувствала негативно или дискомфортно. Винаги я питам: ,,Как го правиш?”, а тя просто отговаря: ,,Не знам. Такава съм си”.

– Мисля, че съм взел повече от майка си във всички аспекти от живота – въпреки че е много силна и позитивна, тя винаги е успявала да ме провокира и да ме предизвика да правя нещата по-добре. И тя има толкова добра връзка с баща ми и те се допълват на толкова различни нива и мисля, че и поради това се разбират – заедно са от 30 години.

– Мислите ли да имате собствено семейство?
– Разбира се, че мисля за това. Мразя да го казвам по този начин, но понякога се опитвам да бъда малко по-обикновен от това, което съм – просто да живея този живот, като за малко не правя нищо.

– Мислите ли, че фактът, че родителите ви са от спортния свят, ви помага в кариерата ви?
– Обичам да вярвам в това. Баща ми беше моят треньор, така че всичко, което съм на корта, е той. Винаги съм чувствал любовта. Това само по себе си вече е толкова голяма помощ като дете, просто да ви побутне. И тогава, очевидно, бях сам толкова дълго, но успях да се задържа. Разбира се, имах трудни години, но никога не изпускал от поглед основната ми цел.

– Имате ли някакви модели за подражание – хора, които са ви вдъхновили, не само в спорта?
– Има много хора, които харесвам и от които черпя вдъхновение. Едно от нещата, които винаги следвам, е интуицията ми, инстинктът ми. Хората винаги ме питат: ,,Какъв съвет бихте дали на дете или на някой ваш голям фен?”. Оценявам, че детето ми е фен, но никога не бих му казал да направи това, което направих аз. Мога само да разкажа от собствения си опит. Затова винаги казвам: ,,Намерете своя път, създайте своя път”.

– Животът е последователност от победи и поражения, как празнувате победите си? Имате ли някакви ритуали?
– Посрещам и триумфите, и пораженията по един и същ начин. Когато е добре, не трябва да е толкова добре, а когато е зле, не трябва да е толкова зле. Нашият спорт изисква това. И мисля, че затова намирането на баланса е най-ценното нещо както в тениса, така и в живота. Никога не е толкова хубаво и никога не е толкова лошо. След като започнете да намирате това равновесие, започвате да научавате не правилата на живота, а елементите му.

Черпя вдъхновение от толкова много различни неща, независимо дали е от ходене на състезателна писта или просто да се наслаждавам на разходка, или да нарисувам хубава картина. Ако успеете да извадите малко позитивност от него и да го приложите, използвайте го, това е вълнуващо. В крайна сметка, когато правите нещата, е много важно да имате цел.

– Мисля, че съм се учил от грешки, но никога не съм искал да навлизам твърде дълбоко в това. Много съм строг към себе си. Най-хубавото в нашия спорт е, че винаги имате следващата седмица. Така че винаги имате време да се поправите, което е добре. В живота всъщност нямате толкова много време да правите такива неща. Това, което правим е, че изживяваме мечтата си точно сега, на корта. Не е истински живот. Като спортист имате срок на годност – точно както всеки продукт в магазина. Ние живеем нашата мечта, няма да е завинаги. Така че, по-добре поправете грешките си бързо.

– Имате ли тенисист, срещу когото бихте искали да спечелите?